“Трусът” 41 години по-късно

bgarmia

Advertisements
Image | Posted on by | Tagged , , , | Leave a comment

Кому пречи теорията днес

2013_november

Литературната теория има бурна съдба по време на комунизма, съществуването й е съпроводено от избухването на дебати, оставили дълбоки следи в научния и културния ни живот. Да си спомним дебата около „Митът за Одисей“ на Тончо Жечев или дебата между Георги Герджиков и Мирослав Янакиев по повод на „Стилистиката и езиковото обучение”. Разменят се силни изрази и се призовават опасни идеологически арбитражи. Рисковано нещо са дебатите тогава, зад тях винаги се знае, че е вслушано едно невидимо ухо. И какво? Да ги обявим за мрачен аспект на мрачното минало? Но как? Водели са спорове и, оказва се, по-добре от днес. Върнете се към тези текстове, прочетете ги. Прост е изводът: там има ниво. И от двете страни. Има аргументи, ерудиция, логика, убеждение, мирогледна платформа, език. Научен език, културен език, език на образовани хора. И чак тогава патос и страст, много страст. Но страст, която знае, че е нищо, ако е лишена от мисъл и стил.

Така например полемиката между Георги Герджиков и Мирослав Янакиев се води, от една страна, за езиковедски въпроси, които засягат разбирането за фонемата и други структурни аспекти на езика, и, от друга, тя засяга едри теми, отнасящи се до социалната природа на езика, и до противопоставянето хуманизъм/антихуманизъм не като журналистическо клише, а като проблем, който разцепва философското мислене  от 1960-те насетне в един широк международен контекст. Критиката към Янакиев – във и извън полемиката с Герджиков – обикновено е към прибягването до статистически методи и машини за анализа на литературни произведения, до въвеждането на понятия и концепции от точните науки в апарата на хуманитаристиката, до разглеждането на сложни човешки образувания като машини. Всичко това е вярно – в „Стилистиката и езиковото обучение” Янакиев приема картезианското определение на „живия организъм” – но също и на „стадото” под знака на кибернетиката – като машини. У Янакиев това картезианство откровено е изтеглено както към английския сенсуализъм и Лок, така и към посткартезианските опити на Просвещението да се преодолее, както прави Ламетри в „Човекът-машина”,  дуализма на Декарт, като механизмът се превърне в основа за разбиране също и на духовното. Човекът Е машина, това Янакиев казва в прав текст. Всъщност полемиката на Герджиков изважда в интерпретацията си на Янакиев картезианския зев, който обаче се появява не като дуалистичен зев между материално и духовно, а като зев между две машини – наблюдаемата машина на езика и ненаблюдаемата машина на идиолекта, на приемащото и излъчващо говор устройство, наречено човек.  Опасението на Герджиков е, че „може би Янакиев ще постигне своя идеал именно в момента, когато види езика лишен от всичко човешко и превърнат в поток от нечленоразделни звуци, изучавани с чисто физически методи.” Иначе казано, зевът ще се запълни с цената на пълен отказ от членоразделното, смислоразличителното, човешкото.

Авангардният екстремизъм на Янакиев до голяма степен е останал недоразбран и непродължен (Никола Георгиев и Радосвет Коларов са много по-внимателни в артикулирането на идеите си, при все че и те непрестанно се оказват въвлечени в бурни спорове), докато работата на Герджиков има и днес солидно присъствие в българското езикознание. Проблемът ми в случая не се отнася до приносите или правотата на единия или другия, които, както е най-често, в едно може да са прави, а в друго – не, а до самото ниво на техния спор, което е гарантирано от споделяните от двамата принципи на теоретичното мислене. Тези принципи, от една страна, предполагат реален сблъсък на идеи, а не, за да цитирам Богдан Богданов тук, празно площадно шумене. От друга страна, те създават буферна зона между научното говорене и репресивната власт- крехка може би, но зона. Тъй като тази власт е впримчена в един парадокс – тя твърди, че е марксистка, а у Маркс има твърде много неща, които са й не по интелектуалната мяра – високото теоретично говорене и спрямо нея има смисъла, който във всички епохи е имало: на критика и проект за трансформация.

Критика, трансформация, проект: няма сериозна промяна без дълбоката работа на езика. По време на комунизма теоретичното мислене структурира поле на дебат, което позволява многогласие, хетерогенност, артикулиране на различни гледни точки. Питам се кому пречи теорията днес, когато свободата на многогласие и хетерогенност би трябвало да е норма, кому се зловиди това най-сериозно интелектуално наследство на българската хуманитаристика? Какво е това закъсняло отмъщение на шаячната интелигенция, от която се ужасява Цветан Стоянов? Защо на тази шаячна страна се явява Владимир Сабоурин, автор на блестящи литературно-теоретични изследвания, Ани Илков, който е сред малцината с разбиране за мостовете между хуманитарните и точните науки в съвременната епоха? Какви механизми са задействани, какво разбуди машината на тези непредизвестени страсти, този поток от нечленоразделни подвиквания, този флирт с популисткото видиотяване? Не ми се вижда спонтанна вече тази работа, колкото и въвлечените в нея да разбират или не разбират това. Истината навярно ще лъсне и то скоро; някой ще извлече кратковременни ползи; за всички ни ще останат трайните загуби.

Posted in Новини/News | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Нова книга на Радосвет Коларов Radosvet Kolarov’s New Book

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

13719707_10201998549442252_4640903091132705997_o

(For English, see below) Миглена Николчина. На предната линия на съвременните търсения. Рецензия за новоизлязлата книга на Радосвет Коларов. Елин-Пелин (София: Просвета, 2016).

(резюме) Коларов предлага иновативен прочит на един автор колкото класически, толкова и пренебрегван теоретически през последните десетилетия. Подходът му демонстрира познатото ни още от „Звук и смисъл“ майсторство да работи с всички регистри на художествения текст. Заедно с това, като проследява трансформативните ефекти на сетивно-материалните страни на художествената проза, Коларов по бележещ нови пътища начин отваря анализите си както към концептуалните „трансмодалности“ между философията и другите хуманитарни сфери, така и към културологичния ангажимент със социалното и политическото. Един прочит, който радикално преобразява клишираните представи за Елин Пелин.

Miglena Nikolchina. New Vistas for Theoretical Investigation A review of Radosvet Kolarov’s book Elin-Pelin (Sofia: Prosveta, 2016).

(abstract) The book presents a ground-breaking reading of a classical Bulgarian author who has been mostly neglected by theoreticians in recent decades. Kolarov’s approach…

View original post 72 more words

Posted in Новини/News | Leave a comment

ВСТРЕЧА: МЕРАБ МАМАРДАШВИЛИ — ЛУИ АЛЬТЮССЕР

000003

Мой текст е включен в това издание на за пръв път публикувани части от кореспонденцията между Мераб Мамардашвили и Луи Алтюсер.

В настоящем издании представлены ранее не публиковавшиеся фрагменты переписки двух философов, с именами которых неразрывно связан образ критической мысли 60-80-х годов XX века — Мераба Мамардашвили и Луи Альтюссера. Кроме переписки в книге также публикуется другой архивный материал — стенограмма обсуждения статьи Альтюссера «Историческая задача марксистской философии» в редакции журнала «Вопросы философии» (1968 г).

Содержание

  • К читателю
  • Мераб Мамардашвили — Луи Альтюссер. Из архива
    • Из переписки Мераба Мамардашвили и Луи Альтюссера (1968-1980)
    • Перепрочтение Маркса
  • Встреча: Post festum. Статьи
    • Анни Эпельбоэн
      Переписка Мераба Мамардашвили с Луи Альтюссером
    • Виктория Файбышенко
      Маркс без марксизма
      (Мераб Мамардашвили в 60-е годы)
    • Алексей Пименов
      Альтюссер и «русская идеология»
    • Миглена Николчина
      Превращенные формы и гетеротопическая омонимия: Альтюссер, Мамардашвили и проблема «человека»
Posted in Новини/News, Статии/Papers | Tagged , , | Leave a comment

Linguistic encounters: the performativity of active listening

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

24 June 2016, New Conference Room, Sofia University

Beata Stawarska University of Oregon

image1 In my talk, I examine social encounters in language by combining an inquiry into individual saying acts (otherwise called speech-acts) with a reflection on how the enabling and constraining social conditions impact the success of such acts in the present. In other words, I propose to work at the intersection of a micro-sociology of social encounters with a larger structural focus on historically contingent social positions. Yet my overall task is not only diagnostic but also emancipatory, and I seek resources for resisting the received and sedimented social relations of power, including at the level of the individual sayings themselves. I therefore recover Bourdieu’s central claim that language mirrors social conditions of power operative in our not-solely-linguistic lives but emphasize, in agreement with Butler’s conception of linguistic performativity, that an ongoing linguistic practice does not solely reflect…

View original post 236 more words

Posted in Новини/News | Leave a comment

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

View original post

Posted in Новини/News | Leave a comment

Transcultural memory and reception in Europe – 3rd plenary conference, Sofia, 16-20 April 2016

images9.30-10.30

Keynote 1:
Chair: Ann Rigney
Miglena Nikolchina (Sofia): Reading the Communist Legacy through Non-coinciding Coincidences: Tzvetan Stoyanov with Julia Kristeva and Georgi Markov

download10.30-11.00: Coffee
11.00-12.00: Keynote 2:
Chair: Tea Sindbæk Andersen
Paula Hamilton (Sidney): Moving memories: the limits and possibilities of transcultural remembrance

Cost_Sofia_Programme_printable

 

Posted in Новини/News | Tagged , , | Leave a comment

НЕСЪВПАДАЩОТО СЪВПАДЕНИЕ: ЦВЕТАН СТОЯНОВ С ЮЛИЯ КРЪСТЕВА И ГЕОРГИ МАРКОВ

download

На снимката: Антоанета Войникова и

Цветан Стоянов, 13 ноември 1966

Дан е персонаж, който се появява в първия роман на Юлия Кръстева “Самураите”. Той пристига в Париж от неуточнена в романа комунистическа страна, откъдето известно време преди това е пристигнала с официална стипендия Олга Морена, главната героиня на “Самураите” – пристигнала и „забравила“ да се върне. Дан е представен като ярък, начетен, надарен, широко скроен, макар и тромавичък в по-фините работи интелектуалец, полиглот с раблезиански апетит за култура, от когото Олга е научила всичко, което знае за световната литература. Дан е дошъл в Париж, за да се опита да убеди Олга да се върне в родината. Целият текст: Nikolchina_Nesuvpadashtoto

Posted in Новини/News, Статии/Papers | Tagged , , , | Leave a comment

Какво се случва в новата българска поезия

Преди повече от половин година зададох този въпрос в „Литературен вестник“ с единствената амбиция някой друг да забележи (в писмен вид) онова, което мен не престава да ме поразява и радва, колкото и малко други поводи за радости да имаме – а именно, интензивното, преизобилно и заедно с това изключително интересно случване на българската поезия днес. Това случване произлиза на фона на едно жалене и мърморене, прерастващо навремени в патетични провиквания (дали то престана, или аз престанах да чувам монотонната му, окрупнена от медиите повторителност?), че, видите ли, нищо не се случвало, а пък което се случвало, нямало кой да

Source: Какво се случва в новата българска поезия

Posted in Новини/News | Leave a comment

Юлия Кръстева за Блага Димитрова

kristeva 005“Чувала съм да казват, че Блага Димитрова е недоразумение — жена, при това поет и толкова разсъдлива! Критиците, които често я обвиняват в „умозрителност“, я корят, че „измисля“. Тоvа напомня упрека на френските литератори към френските писателки, че когато творели, те „се гримирали като мъже“. Наистина Блага Димитрова не пише само за жените .— творчеството й е адресирано към всички. Но струва ми се, че подобни критици би трябвало поне да се гримират като жени — и то като жени от 60-те години на века — може би това ще ги улесни да почувствуват „измислените“ трептения на света.”

Преди да замине за Франция, Юлия Кръстева активно публикува в българската литературна периодика, издава и една малка, но натъпкана с информация книга – “Характерни тенденции в западната литература на ХХ век”. Сред публикациите й е и един текст за Блага Димитрова, излюзъл през 1963 г. в “Септември” – Кръстева е на 22 години тогава. Забележителни неща има в него. Ето го:Kristeva_Blaga1

 

Posted in Новини/News, Статии/Papers | Tagged , | Leave a comment