Лятото идва…

07SAMUIL1-e1433708540836-858x350_c… и очите на белите бродници се оцъклят. Не гледам телевизия, така че съм изпуснала голямото вълнение около избора на български филм (ако е ставало по телевизията). Ако питаха мене, бих избрала „Привързаният балон“ или градски филми като „Отклонение“ и „С дъх на бадеми“. Не са питали мене обаче, а масовия зрител. А той избрал „Време разделно“.

thrones-210-white-walkerСамата задача „най-добър български филм“ – не най-добрият филм на Бинка Желязкова или на Невена Коканова, или най-добрата комедия, или най-добрият филм на 1960те и пр. – съдържа във формулировката си ударение не върху филм, а върху български, т.е. прицеленост в една конститутивна крехкост, която с днешна дата е прераснала в остър травматизъм. Още от архаиката е известно нещо, което е проигравано след това многократно в модерните литератури – идентичността се крепи около някакъв разказ, тя се храни от епическото начало. Това епическо начало предполага зрънце история и много фантазии около кървави сблъсъци, предателства, героизми. Този разказ в историята на нова България кристализира около конфликта с турците – Иван Вазов го прави успешно, доколкото е все още в учебниците, Пенчо Славейков неуспешно, доколкото „Кървава песен“ е отпаднала от тях, а Антон Дончев по начин, който достига до днешния масов зрител и предлага своя по същество влошаващ болежките на идентичността му лек.

Това няма как лесно да се промени. Масовият зрител е такъв – масов. В нашия случай той е и ранен, объркан, чуплив и затова агресивен, кризисен. Вместо да се гневим, би трябвало да се опитаме да анализираме как се стигна до тази вътрешна криза и как реалистично може да се излезе от нея. Изборът на масовия зрител обаче е предопределен от задачата, която му е била поставена. Масовият вкус (български или намайнасинайски) ще хареса и паметника на Самуил, въпросът е кой го слага там. А проблемът на българските интелектуалци е следният – след като неотклонно всяко правителство досега беше критикувано от все по-популистки позиции, този популизъм проникна на всички равнища. Битката, която сме изгубили, е за експертността в сферата на естетиката. Интелектуалният елит се оказа напълно откъснат от политическия и икономическия такива, които тъкмо чрез неговата подмяна си осигуряват популярната база, която в сферите на собствените си дейности, политически и икономически, нямат. Ето това соцът искаше да постигне, но не успя. Вместо да обвиняваме масовия човек, време е да се замислим къде ние сбъркахме.

Advertisements
This entry was posted in Новини/News and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s