“При входа на морето” от Емилия Дворянова е майсторски написан роман, който се доближава до съвършенството в своята цялостност и внимателна оркестрация.
При все че не се занимава с побоища, убийства, интриги, порнография и други обикнати теми от фикционалните и новинарските потоци, които ни заливат, това е роман, който, веднъж започнат, не може да бъде оставен. При все че не препраща към злободневни загрижености, той е остро съвременен. Той ни припомня високите достойнства на българския език и високите цели на истинското изкуство. Той ни припомня, че по-голямата част от човешкия живот протича вътрешно, че животът се състои не от анекдоти, а от усещания, мисли и вълнения, че човешкото страдание и страсти не са непременно видими. Това е роман за болестта на собственото ни време, на България днес, но и на съвременното цивилизовано човечество. Странното е, че тъкмо в болната сърцевина на неназовимото страдание, което описва, този роман успява да бъде ведър и да намери надежда.
Едно по-внимателно четене на „При входа на морето“ би трябвало да се разположи в множество регистри: например, на античната драма и на аристотеловия катарзис; или: на психоаналитичното прекодиране на гибелната за началото на 20 век туберкулоза в не по-малко епидемичната за началото на 21 век депресия – нещо, което е направено през множеството явни и неявни препратки към „Вълшебната планина” на Томас Ман; или: на екстатично-мистично разбраната телесност през духовно-сетивния опит на Света Тереза; или: на православната съборност през дара на човешката заедност; или: през обикнатия от Емилия Дворянова диалог на романното писане с музиката. Всичко това обаче – дебело подчертавам това, тъй като то е знакът на истинския художник – е деликатно и невидимо внушено. Емилия Дворянова не натрапва идеологиите си и цялата й огромна литературна и философска култура е вписана с прозрачно мастило. Не е нужно да знаем колкото нея, за да съ-преживеем опита на нейните герои(ни).
Най-сетне този роман е достоен за българския читател като днешен човек, той не го подценява. Щастлива съм, че имах шанс да бъда в това жури заедно с Бойко Пенчев, Емил Андреев, Иван Еленков и Клео Протохристова, за да участвам в награждаването на този именно роман.
Миглена Николчина Miglena Nikolchina 