Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

По време на гостуването на Юлия Кръстева често ме питаха как тя, млада българка, образована в България, е постигнала такъв успех във Франция. За всеки, запознат с теоретичните дискусии, които се разгарят у нас от втората половина на 1950 насетне, такъв въпрос не би стоял. Вътрешната изолация, на която бяха обречени основните фигури в тези дискусии обаче, ги изпрати в много по-дълбока емиграция от външната емиграция, която донесе световната слава на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров.
Един интересен детайл: в издадените преди две години „Последни уроци” на един от най-големите езиковеди на 20 век Емил Бенвенист (по ръкописи от лекциите му в годината преди болестта да го осъди на безмълвие) има встъпителни думи от Кръстева и заключителни от Тодоров. Разказът би могъл да бъде доста по-дълъг, но ето кратката версия – интересът и добрите познания по езикознание, независимо дали то пряко ще влезе в собствената им работа или не, е част от интелектуалния багаж, с който двамата млади българи пристигат в Париж в началото на 1960те години и който им помага да разпознаят големия учен преди собствената му закъсняла известност да го споходи.
„Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е последната конференция от триптиха, включващ „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов)” (2012) и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” (2013). С тази поредица Катедра „Теория и история на литературата” на СУ и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащо повече от 60 години.
Последната конференция се оказа и най-трудната, тъй като не предлага обходни маневри спрямо високото ниво на българското теоретично мислене от втората половина на 20 век. Като се обръща както към наследството на Фердинанд дьо Сосюр и структурализма, така и към алтернативни течения като генеративизма и гийомизма (последователят на Гюстав Гийом Красимир Манчев е по-добре познат във Франция, отколкото у нас, въпреки че до края на живота си преподава в Софийския университет) конференцията се надява да приключи тази поредица от конференции като отключване на нови полета за изследователска работа.

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_lingСъбитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в “Нова конферентна зала” на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

  • Александър Панов (БАН): “Дръжте ми дискурса” четвърт век по-късно
  • Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
  • Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
  • Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
  • Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

View original post 862 more words

Advertisements
This entry was posted in Новини/News and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s