Женско писане и абективност

images…При­лагайки понятията на Юлия Кръстева към тази проблематика, можем да опишем въпросния екстремизъм като осцилация между „абективност” и „слиятелност”. Осцилацията е, с други думи, между два крайни полюса на прекомерност и ексцес. От една страна е абективността, низвержението: писателката е – казано с един термин, който Маргарет Фъргюсън изважда от „Хамлет” — „втрупена” и изхвърлена от хигиенизираното тяло на литературата. „The letter killeth” – „Буквата усмъртява” – е повече от подходящия за нашия проблем цитат, който Фъргюсън посочва. Ако херменевтичният принцип на Шлайермахер е, че „трябва да се изслушват свидете­лите”, абективността е радикално антихерменевтичната процедура, която изисква „първо екзекуцията – после присъдата” и извлича мъртви тела вместо смисли.

Обективност – субективност – абективност. Абективността е следователно вид литературно убийство. Това убийство-чрез-писмо се основава на учудваща липса на внимание към текстовете на втрупяваната авторка. Видяхме донякъде (има и по-лоши примери) тази липса на внимание у критичките на Кръстева, ще ги видим след малко – и това е далеч по-странно, разбира се, доколкото става дума за англо-американска критика – у някои критички на Улф. Забележителното в тези случаи е известна кръговост, която при­писва на критикуваните авторки грехове, които тъкмо в момента се извършват спрямо тях: твърдят, например, че теорията на Кръс­тева има дезартикулиращ ефект и със самото това твърдение я дезартикулират. Дали моята ярост към яростните опонентки на Кръстева и Улф е впримчена в същото убийствено кръжене? Твърде е възможно.

И все пак абективността, колкото и нехайна да е спрямо думите, не може да се сведе до обикновена научна недобросъвестност, тъй като е обсебена от прочита на един по-труден текст, един трансцендентен текст, където, на предела на словото, едно грешно и виновно женско тяло, както е в случая с фригидното бездетно тяло на Улф, се изважда на показ, преди да бъде запокитено. Откъм другата крайност, откъм противоположния край на майцеубийствения порив, но нерядко със сходни резултати, се появява слиятелността: гласът на авторката е всмукан от нейната изследователка в едно единение, което „докосва себе си” à la Иригаре и не поз­волява дистанция или различие. Нирвана. Тъй като разтапя граници и отлики, слиятелността пробужда безпокойствата на редупликацията, на смразяващата еднаквост, и се рее в рисковано блаженство над винаги зеещите изкушения на насилието.

Убийство или екстаз. Убийство и екстаз. Чрез влюбено прилепване или чрез пълно заличаване, слиятелността и абективността запращат говоренето извън времето. Те и двете обитават един атемпорален свят, където говорещата в момента изниква като самотно присъствие без памет и предшественички, като вечно новородена в зората на един свят, който е вечно на прага да бъде напълно революционизиран… (Смисъл и майцеубийство. Прочит на Врисжиния Улф през Юлия Крътева, София, 1997)

Advertisements
This entry was posted in Новини/News and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s