Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_ling1Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27, 28, 29 ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата” и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

nevidimataenlightment4

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.

Насърчава се кандидатстването както с индивидуални заглавия по проблемите на конференцията, така и с предложения за тематични сесии. Крайният срок е 15.10.2014. Изпращайте заявките до  linguisticslegacy@gmail.com

 

 

Advertisements
This entry was posted in Новини/News and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s