Невидимата школа: надредност и трансмодалност

[…] Като следствие българската теория се характеризира от нещо, което би могло да се нарече „сводовост” – където свод, отвъд архитектурния си смисъл на купол, който по-скоро затваря и притиска, трябва да се разбира като небесен свод, но и като библиотечен каталог на каталозите, своден каталог. Теорията е свод на битието, бихме могли да кажем на това място. Сводовостта е библиотек400 401арската небесна твърд в качеството й на хетерогенно съчленяване на автори, школи, дисциплини и широк обхват от науки, което съчленяване отива далече отвъд идеята за интердисциплинарност и чийто чезнещ в мараня кръгозор би могъл да бъде обхванат само от едрите утопии за тоталност на знанието и езиците. Най-сетне сводовостта има и този друг „своднически” смисъл на сгледа между различни дискурси: на хитрите стратегии по събиране на легитимни или не дотам легитимни теоретически партньори. От тази гледна точка, нейният гений е гений на посредничеството, нещо очевидно в случая с Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, които започват научната си биография във Франция като проводници на руските формалисти (Тодоров) и на Бахтин (Кръстева).

Във всеки случай не е учудващо, че от такъв един „литературоведски Олимп” Никола Георгиев със задоволство обглежда „честите и много резки промени в литературоведските идеи и концепции, сформирането и разпадането на не една школа” през втората половина на ХХ век.[1] Невъзможността да се създаде школа у нас се оказва – отвъд историческите и геополитическите обстоятелства – резултат от един по-широк (или широкоъгълен, както казва Боян Манчев), многфасетъчен  поглед, който е възможен само от тази олимпийска позиция, определена от Никола Георгиев като надредност.[2] Иначе казано школа няма, защото школа няма, светът най-после ни застигна в това. Надредността позволява да се извади наяве претенцията, преструвката или чисто и просто слепотата на школата. И все пак.

Въпросът, към който клоня от самото начало очевидно е не е ли надредността, този етос на невъзможността на школата, все пак отличителната черта именно на една школа, на едно отличително справяне с апокалиптичното стълпотворение на езиците? За да бъде така не би било достатъчно просто добавяне на редове, лавиноообразно струпване. По-скоро бихме си представили момент на саможертва или самозабрава на надредността, нейно гмуркане или потапяне, при което тя да загуби съзнание за своите процедури и да се превърне в метемпсихично, отпило от водите на Лета преселение. Трансмодалност: у Радосвет Коларов трансмодалната идея е идея, която преминава от един дискурс в друг, от една дисциплина в друга, от една епоха в друга и при тези преходи се сдобива с аури, които я правят неузнаваема, разделят превъплъщенията й до степен те да се отричат едно друго или, което още по-често се случва, да престават да се познават едно друго. Самото припознаване отвъд аурите на тази единосъщост, което Радосвет Коларов така или иначе се наема да прави, е на свой ред … надреден начин да се разкрие динамиката, процесуалността, метаморфозата, сингуларните точки на инфлексия и усукване, в чиято кристална обвивка се настанява трансподобието, това мнимо подобие, при което аурата се запазва, разпръсква, умножава, наслагва, усилва, но ядрото тихомълком е подложено на подмени и трансформации.  Из М. Николчина. “Надредност и трансмодалност: учение за трансподобието”. В сборника Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. София, Издателство Литературен вестник. Поредица Тълкувания, 2014. 137-142.

[1] Миряна Янакиева. „Изповедта на един литературовед от миналия век. Разговор с професор Никола Георгиев.”Литературен вестник, брой 40, 05.12.2007 .

[2] Никола Георгиев. Тревожно литературознание, по-специално „Въведение”, 7-16.

Advertisements
This entry was posted in Новини/News and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s