Статии/Papers

2013-05-12 10.41.01

  1. Прочитът на комунистическото наследство през несъвпадащото съвпадение: Цветан Стоянов с Юлия Кръстева и Георги Марков. Социологически проблеми,2015, 1-2, 154-170.

98. Майчинството и машината. Пирон: Софийско електронно списание за изкуство и култура. http://piron.culturecenter-su.org/2015-10-mnikolchina-majchinstvoto-i-mashinata/

97. (За)снемане на катастрофата: ела и виж. Пирон: Софийско електронно списание за изкуство и култура. Бр. 9. 2015. http://piron.culturecenter-su.org/2015-9-miglenanikolchina-zasnemane-na-katastrofata-ela-i-vij/

96. “Motherhood and the Machine” Journal of French and Francophone Philosophy – Revue de la philosophie française et de langue française, Vol XXI, No 2 (2014): 62-69.

95. Надредност и трансмодалност: учение за трансподобието. Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. София, Издателство Литературен вестник. Поредица Тълкувания, 2014. 137-142.

94. Inverted Forms and Heterotopian Homonymy: Althusser, Mamardashvili, and the Problem of ‘Man’. boundary 2 (an international journal of literature and culture), v. 41, no 1, spring 2014, pp. 79-100.

93. Прочитът на комунистическото наследство между изплъзващите и набавящите се контексти: Юлия Кръстева и Вера М. Събитие и безсмъртие (литература, език, философия, наука). Университетско исдателство „Св. Кл. Охридски”, 2013.193-210.

92. Видимото и невидимото в хоризонтите на всекидневността. Д. Деянов, Т. Карамелска, Св. Събева, Х. Тодоров Чужденецът и всекидневието. (съст.) Чужденецът и всекидневието. София, НБУ-ИКСИ, 2013, 161-170.

91. Byzantium, or Fiction as Inverted Theory. Benigno Trigo (ed.) Kristeva’s Fiction. State University of New York Press, 2013, 143-155.

90. “Miedzy ironia I rewolucja: roznica seksualna i przypadek “Aufhebung””. Teorie wywrotowe. Antologia przekladow. Poznan 2012, 181-203.

89. Прочитът на комунистическото наследство между изплъзващите и набавящите се контексти: Юлия Кръстева и Вера М. Социологически проблеми, 2011, 3/4, 96-113.

88. Цочо Бояджиев или философията като общуване. Георги Каприев (съст.) Nomina essentiant res. София: Изток-запад, 2011, 725-734.

87. The West as Intellectual Utopia. Dietlind Hüchtker, Alfrun Kliems (Hg) Überbringen – Überformen – Überblenden. Theorietransfer im 20. Jahrhundert, Köln: Böhlau Verlag, 2011, 207-230.

86. Човекът като комедия, Критика и хуманизъм, 2010, 34/4, 111-126.

85. За първи път пробихме път. Старият моряк в нов превод. Предговор към Самюъл Тейлър Колридж, Старият моряк. Прев. М. Пейков, София: Стигмати, 2010.

84. Between Irony and Revolution: Sexual Difference and the Case of Aufhebung, differences 2010 21(1):74-93

83. The West as Intellectual Utopia. Maria Todorova (ed.) Remembering Communism: Genres of Representations, New York: Social Science Research Council, 2010, 95-124.

82. Вирусология на промяната. За Цинкограф на Владислав Тодоров. Култура, 22 ноември 2010, бр. 36 (2069), година LIV, с. 9.

81. Тезиси за перманентния край на феминизма, Социологически проблеми, 2009, 1-2, 182-188.

80. Амортизация на въображението в критическата теория днес, Критика и хуманизъм, 2009, 30/3, 43-51.

79, Ново българско име във френската теория. За Боян Манчев и усилието на мисълта. Култура, брой 38 (2566), 2009.

78. Морето и скалата: вариации на една тема у ранната и късната Габе, алтера Академика, 2008, 2 (6), 26-35.

77. „Нищо никога не е било създадено без хубав разговор.” От интелектуалците на 80те към емигрант(к)ите на 90те години на XX век. Българската култура и европейският XX век, Варна, 2008.

76. Between Irony and Revolution: Sexual Difference and the Case of Aufhebung, parallax, 2008, vol. 14, no. 2, 53–67.

75. Sexual Difference and the Case of Aufhebung, Claudia Reiche and Andrea Sick (eds.), do not exist: europe, women, digital medium, Bremen: thealit, 2008, 93-110.

74. Между иронията и революцията. Случаят с Aufhebung, алтера Академика, 2007, г. 1, кн. 3, 31-48.

73. Homonimija in heterotopija: spolna razlika in Aufhebung, Problemi. 1-2, 2007, XLV, pp.187-209.

72. Омонимия и гетеротопия: сексуальное различие и случай Aufhebung”, Гендерные исследования, 15 (2007), 191-210.

71. Подстъпи към безсмъртието в един фрагмент на Сафо, Места на любовта в текстовете на десет източноевропейки, съст. М. Николчина и Н. Радулова, София: алтера, 2007, с.31-41.

70. “My Hobby is People: Migration and Communication in the Light of Late Totalitarianism, Luisa Passerini, Dawn Lyon, Enrica Capussotti and Ionna Laliotou (eds.), Women Migrants From East to West: Gender, Mobility and Belonging in Contemporary Europe, Oxford: Berghahn Books, 2007, 111-121.

69. Памет и майцеубийство. Памет, идентичност, съзнание, София: НБУ, 2006, 102-112.

68. Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке, Критика и хуманизъм, кн. 22, 2006, с. 73-92 (The Concave Mirror: Notes on the Parahuman in Kleist and Rilke, Kritika i humanism 22, special bilingual issue, 2006:75-92)

67. Gender Studies and the University: The Bulgarian Case, T.-S. Pavlidou (ed.), Gender Studies: Trends/Tensions in Greece and Other European Countries, Εκλπσεις Ζετε, Θεσσαλονικη, 2006, 117-128.

66. Bir entellektüel ütopya olarak Bati, Toplum ve Bilim Sayr : 106, 2006, 261-280.

65. Julia Kristeva and the History of Bulgarian Women’s Literature: Narratives of Transposition, M.-S. Alexandru, M. Nicolaescu, H. Smith (eds.), Rewriting Histories, Editura Iniversitatii din Bucuresti, 2005, pp. 19-35.

64. It Always Gives Watching: The Nothing and the Parahuman in Rilke’s Duino Elegies, Filozofski vestnik, Letnik/Volume XXVI • Number/Številka 2 • 2005 • 63–73.

63. Questions of Immortality in a Fragment by Sappho, Identities, vol. III, no 2, Winter 2004, pp.155-169.

62. The Seminar: Mode demploi. Impure Spaces in the Light of Late Totalitarianism, in Joan W. Scott and Debra Keates (eds), Going Public: Feminism and the Boundaries of the Private Space, University of Wisconsin Press, 2004, pp. 359-389.

61. Med bogom i lutko. O “Über das Marionettentheater” Heinricha von Kleista. Problemi. 3-4, 2004, XLII, pp.155-168.

60. Символи и листове. Фантазия за една женска транспозиция (“Съответствия” на Бодлер и “Лес” на Дора Габе)”, в А. Личева, К. Протохристова, О. Ковачев (съст.), Идентичности, отражения, игри. Юбилеен сборник в чест на Симеон Хаджикосев, София: Изд. на СУ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 166-178.

59. Запад как интеллектуальная утопия, Гендерные исследования, 2004: 12, сс. 5-27.

58. Любов и автомати. Мястото на бунта, Недялка Видева, Цочо Бояджиев, Стоян Асенов (съст.), Философски семинари. Гьолечица – 20 години, София: Минерва, 2004, сс.144-151.

57. Западът като интелектуална утопия. Рая Кунчева, Клео Протохристова, Благовест Златанов (съст.). Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов. София: Изд. Център Боян Пенев, 2004. сс. 171-185

56. Власть и ее ужасы полилог Юлии Кристевой. Юлия Кристева. Силы ужаса. Эссе об отвращении. Харьков – Санкт-Петербург: Ф-прес – Алетейя, 2003, 5-24.

55. The Lost Territory: Parables of Exile in Julia Kristeva. John Lechte and Mary Zournazi (eds.) The Kristeva Critical Reader. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2003, pp.158-172.

54. Le territoire perdu. Paraboles de l’exil chez Julia Kristeva, Divinatio, vol. 17, spring-summer 2003, pp. 115-131,

53. Семинарът: начин на употреба, Критика и хуманизъм, 14/2, 2002, 79-107.

52. The Seminar: Mode demploi. Impure Spaces in the Light of Late Totalitarianism, differences, vol. 15, Spring 2002, pp.96-127.

51. Translating Gender: the Bulgarian Case, The Making of European Womens Studies, vol III, Utrecht: Utrecht University, 2001, pp. 92-94.

50. Ljubavni trouglavi i intelektualni parovi, Zenske studije, 2000:11/12, 5-22.

49. Фемiнiзм у любовному ракурсi, Гендернi студii, 2000:17, 44-54.

48. Съпротива срещу медиите в рамките на умерения ексцес, Георги Лозанов (съст.), Медии и митове, София 2000.

47. Что происходит в болгарской (женской) литературе?, Frauen in der Kultur. Tendenzen in Mittel- und Osteuropa nach der Wende. Herausgegeben von Christine Engel und Renate Reck, Innsbruck 2000, 43-51.

46. Любовные треугольники и интеллектуальные пары, Гендерные исследования, 2000:4, с. 70-88.

45. Какво се случва в новата женска поезия?, Иван Еленков (съст.), Нова публичност: българските дебати 1998. София: Фондация Отворено общество, 1999, 212-218.

44. Бяло върху бяло, Ралица Мухарска (съст.), Майки и дъщери: Поколения и посоки в българския феминизъм, София: Полис, 1999, 215-223.

43. Noi ver, Haemus VII/4/1998, 15-21.

42. Feher alapon feher, Haemus VII/3/1998, 32-39.

41. Что происходит в болгарской женской литературе?, Преображение. Научно-литературный альманах, 1998:6, с.108-114.

40. Julia Kristeva: The Polylogic Wager (part II), Tessera, vol. 22, Summer 1997, pp.71-93.

39. Семейството – от литературната към политическата употреба. Р.Коларов, В. Тодоров, Б. Златанов (съст.), Анархистът – законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на Никола Георгиев, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1997, с. 173-181

38. Изпаряване на морето: “женственост” и “мъжественост” в лириката на Блага Димитрова, Литературата, кн. 7, 1997, с. 129-139.

37. Julia Kristeva: The Polylogic Wager (part I), Tessera, vol. 21,Winter 1996, pp.38-53.

36. Феминизмът в любовен ракурс. Литературата и литературната наука днес, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски“, 1996, с.35-46.

35. Love and Automata: From Hoffmann to Lem and from Freud to Kristeva. Joe Sanders (ed.), Functions of the Fantastic: Selected Essays from the Thirteenth International Conference on the Fantastic in the Arts, Westport, Connecticut – London: The Greenwood Presss, 1995, pp.77-82.

34. Какво се случва в новата българска поезия, Ах, Мария, 1995: 1(6), 7-15.

33. Pourquoi Diotime est-elle un homme?, Alain Brossat et al. Michel Foucault: les jeux de la verite et du pouvoir. Etudes transeuropeennes. Nancy: Presses Universitaires de Nancy, 1994, pp. 191-197.

32. Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане, Литературна мисъл, бр.3, 1994, с.117-130.

31. Женска кръв: щрихи към едно оцеляване, Литературата, бр.3, 1994.

30. Елисавета Багряна и историята на българската женска литература, Милена Цанева (съст.), Вечната и святата. Нови студии за Багряна, София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1994, с.68-98.

29. The Radical Other. Vernant Cauchy (ed.). Perception of Otherness and Diversity of Cultures, Editions Montmorency, Montreal, 1993, pp. 84-98.

28. Feminine Erotic and Paternal Legacy: Revisiting Plato’s Symposium. Paragraph 16.3(1993), pp. 239-260.

27. Юлия Кръстева: полилогическият облог, Литературна мисъл, бр.4, 1993, с.16-44.

26. Отвикване от езика: “Глъбини” на Дора Габе. Литературна мисъл, бр.3, 1993, с.15-25.

25. Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева, Lettre internationale, Пролет 1993, с.54-60.

24. Постмодернистката библиотека, А. Ангелов и А.Кьосев (съст.), Общуване с текста. Сборник с теоретически статии и есета, София: Университетско издателство, 1992, с. 111-120.

23. Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva. Diacritics 21.2-3 (1991): 30-42.

22. The Lost Territory: Parables of Exile in Julia Kristeva. Semiotica 86.3-4 (1991): 231-246.

21. Постмодернистката библиотека, А. Мартин, В.Митева, Х.Тодоров (съст.), Прочее, София: Университетско издателство, 1990, с.95-106.

20. Младежът на романтизма, Младеж и общество, кн.1-2, 1989, с.60-69.

19. Поетика на отсъствието, Философска мисъл, кн.1, 1989, с.84-89.

18. Лириката на романтиците, Людмила Стефанова (съст.), Западноевропейски поети романтици. Антология, София: Отечество, 1988.

17. Проблемът за човека в българската фантастика, Пламък, 1988:11, 113-118.

16. Протест срещу никога (за Иван Ефремов), Деца, изкуство, книги, 1987:3, 35-38.

15. Трагика и тесногръдие, предговор към Джордж Елиът, Воденицата на река Флос, София: Народна култура, 1987.

14. Очи за мрака (за Е.Т.А. Хофман), Деца, изкуство, книги, 1986:6, 15-17.

13. Мечтата и машината, Радостта и тъгата на прозрението, София:ДЛИДЮ, 1986.

12. Пратеници на въображаемото, Агоп Мелконян (съст.), Фантастика II, София: Народна младеж, 1986.

11. Между куклата и ангела, Ръка към бъдещето, София:ДЛИДЮ, 1986.

10. Поезия и космос, Агоп Мелконян (съст.), Фантастика I, София: Народна младеж, 1985.

8. Полет в небето на времето: П.Б. Шели и романтическият утопизъм, Литературна мисъл, XXIX:4, 1985, 104-116.

8. Мечта по всекидневието, предговор към Антъни Тролъп, Барчестърски кули, София: Народна култура, 1985.

7. Приказният епос на Толкин, Цветовете на слънцето и земята, София: ДЛИДЮ, 1985.

6. Сестри на безсмъртието, предговор към Шарлот Бронте, Шърли, София: Народна култура, 1985.

5. Рисковете на човечността, предговор към Хърбърт Уелс, Машината на времето, Варна, 1984.

4. Байрон и митът за Прометей (Една романтическа версия), Литературна мисъл, XXVII:4, 1983, 86-102.

3. Прометей – престъпник и благодетел (Опит за анализ на мита), Философска мисъл, XXXVIII:8, 1982, 47-57.

2. Героят-утопия, Литературна мисъл, XXVI:6, 1982, 103-116.

1. Пробудените светове (аспекти на пространството и времето в научната фантастика), А. Славов (съст.), Прогностика, фантастика, мироглед, София: 1981.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s