На български

Прочитът на комунистическото наследство през несъвпадащото съвпадение: Цветан Стоянов с Юлия Кръстева и Георги Марков. Социологически проблеми,2015, 1-2, 154-170.

Майчинството и машината. Пирон: Софийско електронно списание за изкуство и култура. http://piron.culturecenter-su.org/2015-10-mnikolchina-majchinstvoto-i-mashinata/

 (За)снемане на катастрофата: ела и виж. Пирон: Софийско електронно списание за изкуство и култура. Бр. 9. 2015. http://piron.culturecenter-su.org/2015-9-miglenanikolchina-zasnemane-na-katastrofata-ela-i-vij/

Надредност и трансмодалност: учение за трансподобието. Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. София, Издателство Литературен вестник. Поредица Тълкувания, 2014. 137-142.

Прочитът на комунистическото наследство между изплъзващите и набавящите се контексти: Юлия Кръстева и Вера М. Събитие и безсмъртие (литература, език, философия, наука). Университетско исдателство „Св. Кл. Охридски”, 2013.193-210.

Видимото и невидимото в хоризонтите на всекидневността.  Д. Деянов, Т. Карамелска, Св. Събева, Х. Тодоров Чужденецът и всекидневието. (съст.) Чужденецът и всекидневието. София, НБУ-ИКСИ, 2013, 161-170.

Прочитът на комунистическото наследство между изплъзващите и набавящите се контексти: Юлия Кръстева и Вера М. Социологически проблеми, 2011, 3/4, 96-113.

 Цочо Бояджиев или философията като общуване. Георги Каприев (съст.) Nominaessentiantres. София: Изток-запад, 2011, 725-734.

 Човекът като комедия, Критика и хуманизъм, 2010, 34/4, 111-126.

За първи път пробихме път. Старият моряк в нов превод. Предговор към Самюъл Тейлър Колридж, Старият моряк. Прев. М. Пейков, София: Стигмати, 2010.

Вирусология на промяната. За Цинкограф на Владислав Тодоров. Култура, 22 ноември 2010, бр. 36 (2069), година LIV, с. 9.

Тезиси за перманентния край на феминизма, Социологически проблеми, 2009, 1-2, 182-188.

Амортизация на въображението в критическата теория днес, Критика и хуманизъм, 2009, 30/3, 43-51.

Ново българско име във френската теория. За Боян Манчев и усилието на мисълта.  Култура, брой 38 (2566), 2009.

Морето и скалата: вариации на една тема у ранната и късната Габе, алтера Академика, 2008,  2 (6), 26-35.

Нищо никога не е било създадено без хубав разговор.” От интелектуалците на 80те към емигрант(к)ите на 90те години на XX век. Българската култура и европейският XX век, Варна, 2008.

Между иронията и революцията. Случаят с Aufhebung, алтера Академика, 2007, г. 1, кн. 3, 31-48.

Подстъпи към безсмъртието в един фрагмент на Сафо,  Места на любовта в текстовете на десет източноевропейки, съст. М. Николчина и Н. Радулова, София: алтера, 2007, с.31-41.

Памет и майцеубийство. Памет, идентичност, съзнание, София: НБУ, 2006, 102-112.

Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке, Критика и хуманизъм, кн. 22, 2006, с. 73-92

Символи и листове. Фантазия за една женска транспозиция (“Съответствия” на Бодлер и “Лес” на Дора Габе)”, в А. Личева, К. Протохристова, О. Ковачев (съст.), Идентичности, отражения, игри. Юбилеен сборник в чест на Симеон Хаджикосев, София: Изд. на СУ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 166-178.

Любов и автомати. Мястото на бунта, Недялка Видева, Цочо Бояджиев, Стоян Асенов (съст.), Философски семинари. Гьолечица – 20 години, София: Минерва, 2004, сс.144-151.

 Западът като интелектуална утопия. Рая Кунчева, Клео Протохристова, Благовест Златанов (съст.). Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов. София: Изд. Център Боян Пенев, 2004. сс. 171-185

Семинарът: начин на употреба, Критика и хуманизъм, 14/2, 2002, 79-107.

 Съпротива срещу медиите в рамките на умерения ексцес, Георги Лозанов (съст.), Медии и митове, София 2000.

Какво се случва в новата женска поезия?,  Иван Еленков (съст.), Нова публичност: българските дебати 1998. София: Фондация Отворено общество, 1999, 212-218.

Бяло върху бяло, Ралица Мухарска (съст.),  Майки и дъщери: Поколения и посоки в българския феминизъм,  София: Полис, 1999, 215-223.

Что происходит в болгарской женской литературе?, Преображение. Научно-литературный альманах, 1998:6, с.108-114.

Семейството – от литературната към политическата употреба.  Р.Коларов, В. Тодоров, Б. Златанов (съст.), Анархистът – законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на Никола Георгиев, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1997, с. 173-181

Изпаряване на морето: “женственост” и “мъжественост” в лириката на Блага Димитрова, Литературата, кн. 7, 1997, с. 129-139.

Феминизмът в любовен ракурс.  Литературата и литературната наука днес, София: Унив. изд. “Св. КлиментОхридски”, 1996, с.35-46.

Какво се случва в новата българска поезия, Ах, Мария, 1995: 1(6), 7-15.

Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане, Литературна мисъл, бр.3, 1994, с.117-130.

Женска кръв: щрихи към едно оцеляване, Литературата, бр.3, 1994.

Елисавета Багряна и историята на българската женска литература,  Милена Цанева (съст.), Вечната и святата. Нови студии за Багряна, София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1994, с.68-98.

Юлия Кръстева: полилогическият облог, Литературна мисъл, бр.4, 1993, с.16-44.

Отвикване от езика: “Глъбини” на Дора Габе.Литературна мисъл, бр.3, 1993, с.15-25.

Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева, Lettreinternationale, Пролет 1993, с.54-60.

Постмодернистката библиотека, А. Ангелов и А.Кьосев (съст.), Общуване с текста. Сборник с теоретически статии и есета, София: Университетско издателство, 1992, с. 111-120.

Постмодернистката библиотека, А. Мартин, В.Митева, Х.Тодоров (съст.), Прочее, София: Университетско издателство, 1990, с.95-106.

Младежът на романтизма,Младеж и общество, кн.1-2, 1989, с.60-69.

Поетика на отсъствието,Философскамисъл, кн.1, 1989, с.84-89.

Лириката на романтиците, Людмила Стефанова (съст.), Западноевропейски поети романтици. Антология, София: Отечество, 1988.

Проблемът за човека в българската фантастика, Пламък, 1988:11, 113-118.

Протест срещу никога (за Иван Ефремов), Деца, изкуство, книги, 1987:3, 35-38.

Трагика и тесногръдие, предговор към Джордж Елиът, Воденицата на река Флос, София: Народна култура, 1987.

Очи за мрака (за Е.Т.А. Хофман), Деца, изкуство, книги, 1986:6, 15-17.

Мечтата и машината, Радостта и тъгата на прозрението, София:ДЛИДЮ, 1986.

Пратеници на въображаемото, Агоп Мелконян (съст.), Фантастика II, София: Народна младеж, 1986.

Между куклата и ангела, Ръка към бъдещето, София:ДЛИДЮ, 1986.

Поезия и космос, Агоп Мелконян (съст.), Фантастика I, София: Народна младеж, 1985.

Полет в небето на времето: П.Б. Шели и романтическият утопизъм, Литературна мисъл, XXIX:4, 1985, 104-116.

Мечта по всекидневието, предговор към Антъни Тролъп, Барчестърски кули, София: Народна култура, 1985.

Приказният епос на Толкин, Цветовете на слънцето и земята, София: ДЛИДЮ, 1985.

Сестри на безсмъртието, предговор към Шарлот Бронте, Шърли, София: Народна култура, 1985.

Рисковете на човечността, предговор към Хърбърт Уелс, Машината на времето, Варна, 1984.

Байрон и митът за Прометей (Една романтическа версия), Литературна мисъл, XXVII:4, 1983, 86-102.

Прометей – престъпник и благодетел (Опит за анализ на мита), Философска мисъл, XXXVIII:8, 1982, 47-57.

Героят-утопия, Литературна мисъл, XXVI:6, 1982, 103-116.

Пробудените светове (аспекти на пространството и времето в научната фантастика), А. Славов (съст.), Прогностика, фантастика, мироглед, София: 1981.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s