Грация и гравитация

„Грация и гравитация” дойде като заглавие от обсебеността ми от „За марионетния театър” на Хайнрих фон Клайст (едно сравнително ранно свидетелство има в главата „Между куклата и ангела” в книгата ми Човекът-утопия. Старата ми страст беше отново събудена от идеята на Васил Видински Чавдар Мутафов и неговите „Марионетки” да бъдат тема за един семестър от работата на хуманитарния семинар „Ъгъл”. Участието ми там -„Грация срещу гравитация” – по-късно трансмутира в по-тежко изследване на Клайст и Рилке (Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке, Критика и хуманизъм, кн. 22, 2006, с. 73-92). А също в “Грация и гравитация” (тук хубаво е описана първата среща) като поредица от събирания на астрономия, музика и поезия.

По-архаичният импулс обаче идваше от очароваността ми от звездното небе. Много поети са искали да бъдат астрономи  и много  астрономи са искали да бъдат поети. Това е факт, който трябва да се изследва внимателно. Състезанието на астронома и поета по отношение на това пределно за човека преживяване на безкрайното като телесно манифестирано (настоявам на това) е тема на стихотворението ми „Нощно небе”. То е излизало в първата ми стихосбирка и е един от онези текстове, които наричам за себе си жизнени превключватели – такива, след които минаваш на нова предавка, каквото и да означава това. В случая означава няколко дни ваканция след зимната сесия, сняг, далечно селце (Стакевци), баба ми и дядо ми все още живи… и излизане от няколко години на униние. Не депресия. Униние. Унинието е липса на звездно небе, т.е. оная странна форма на паралитична вдървеност, която не ни позволява да извием врата си нагоре.

Имаше и кайрос: Веселина Калинова – сестра на Мария Калинова, която пък тогава беше магистрантка в програма Литературозанание – беше студентка по астрономия и предлагаше ключ към загадъчната сграда на Обсерваторията на СУ „Св. Кл. Охридски”. Сигурно е имало и други начини да с стигне до този ключ, но знае ли човек. С днешна дата Веселина Калинова е Доктор на природните науки, Хайделберски Университет, специалност Астрономия, и аз съм сред хората, на които тя изказва благодарности в началото на дисертационния си труд. С извинение към всички останали, няма нещо, с което повече да се гордея. Това е поради звездното небе.

Тази инициатива се оказа решаващият дебют за Камелия Спасова като плакатистка, каквато тя все повече е, наред с основните си професионални постижения. Нейните афиши предлагат хроника на събитията. След пет срещи през 2012г. новият ръководител на Катедрата по астрономия Петко Недялков – който е и поет по силата на описаната по-горе загадка – пое продължението на „Грация и гравитация” в свои ръце, поканвайки ме да се включа и аз в седмото четене, за което му благодаря.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s