Kolozova’s Radical Metaphysics

katerina-kolozova-1What if philosophy is a problem? Not in some Heideggerian-inspired sense in which “problem” would come to mean that philosophy takes itself as its object of concern or some such (although this is certainly part of the problem identified in Kolozova’s work), but in the literal sense that it is something that we ought to resist because it is oppressive, exploitative, and destructive of human and animal life?”

This is the beginning of Rick Elmore’s Introduction to a discussion of Kolozova’s radical metaphysics comprising Anthony Paul Smith‘s and Dominic Fox‘s commentaries. My is forthcoming.

Advertisements
Posted in Новини/News | Leave a comment

International Consortium of Critical Theory Programs

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

Софийският литературоведски семинар – наред с още няколко български научни и образователни центрове – е включен в Международния консорциум на програми за критическа теория. За повече информация вж. тук

View original post

Posted in Новини/News | Leave a comment

Денят започва с култура за “Трусът”

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/zashto-v-efira-na-bnr-ne-zvuchi-savremenna-muzika-ot-nachaloto-na-2017-04-01-2017?628321

Posted in Новини/News | Leave a comment

Мехмед Атипов за “Трусът” от Илия Николчин

ilianikolchin2009_01Текстът на отзива е тук.

Posted in Новини/News | Leave a comment

The Kristeva Circle

Миглена Николчина Miglena Nikolchina

stockholm-grand-tour-by-coach-and-boat-in-stockholm-142840 October 13-16, 2016

Stockholm, Sweden

Keynote Speakers: Miglena Nikolchina & Eivind Engebretsen

 Honorary Guest and Speaker: Julia Kristeva 

Program
Thursday October, 13, Södertörn University
15.00 -16.00 Registration, Södertörn University
16.00 MB416
Welcome speech by Gustav Amberg, Vice-Chancellor of Södertörn University

16.15-18.00 MB416
Julia Kristeva: Interpréter le Mal radical (the speech will be given in English)
18.00 Reception, only by invitation for participants at the conference

Friday October, 14, Södertörn University
9.00- 9.30 Registration
9.30-11.00 MA636
Keynote: Miglena Nikolchina, University of Sofia
11.00-11.15 Coffee/tea

11.15-12.45 MB505
Plenary session: Roundtable discussion on Elaine P. Miller’s Head cases: Julia Kristeva on Philosophy and Art in Depressed Times
Speakers: Fanny Söderbäck, DePaul University, Sarah K. Hansen, California State University Northridge, Sara Beardsworth, Southern Illinois University Carbondale
Response: Elaine P. Miller, Miami University Ohio

12.45-14.00 Lunch

14.00-15.30 Parallel sessions

A. MC216
Laura Wahlfors, The Impudent Voice of the Musician – On Kristeva’s Interpretation…

View original post 556 more words

Posted in Новини/News | Leave a comment

The Kristeva Circle

stockholm-grand-tour-by-coach-and-boat-in-stockholm-142840 October 13-16, 2016

Stockholm, Sweden

Keynote Speakers: Miglena Nikolchina & Eivind Engebretsen

 Honorary Guest and Speaker: Julia Kristeva 

Program
Thursday October, 13, Södertörn University
15.00 -16.00 Registration, Södertörn University
16.00 MB416
Welcome speech by Gustav Amberg, Vice-Chancellor of Södertörn University

16.15-18.00 MB416
Julia Kristeva: Interpréter le Mal radical (the speech will be given in English)
18.00 Reception, only by invitation for participants at the conference

Friday October, 14, Södertörn University
9.00- 9.30 Registration
9.30-11.00 MA636
Keynote: Miglena Nikolchina, University of Sofia
11.00-11.15 Coffee/tea

11.15-12.45 MB505
Plenary session: Roundtable discussion on Elaine P. Miller’s Head cases: Julia Kristeva on Philosophy and Art in Depressed Times
Speakers: Fanny Söderbäck, DePaul University, Sarah K. Hansen, California State University Northridge, Sara Beardsworth, Southern Illinois University Carbondale
Response: Elaine P. Miller, Miami University Ohio

12.45-14.00 Lunch

14.00-15.30 Parallel sessions

A. MC216
Laura Wahlfors, The Impudent Voice of the Musician – On Kristeva’s Interpretation of Diderot’s Le Neveu de Rameau
Surti Singh, The Mental Image and the Spectacular Imaginary: Kristeva on Sartre
Rachel Boué-Widawsky, Journey and Humanism as a Poeisis in Julia Kristeva’s Work

B. MC219
Katji Lindberg, “Reason gives way to resonance” – Two Ways to Conceptualize Transmission in Relation to Language, Body and Affect
Gertrude Postl, Text, Writing, Experience: Kristeva as Reader, Kristeva as Writer
John Swedenmark, An Epistemological Shock – The Design of Description in Le Langage, cet inconnu

C. MC221
Marie Christine Navarro, Thérèse d’Avila versus Julia Kristeva
Anna Nyström, Listening as a Way to Subjectivity, in Julia Kristeva’s Teresa, My Love
Frances Restuccia, Saint Teresa’s Psychoanalytic Mystical Journey

15.30 Coffee/tea

18.00-19.00 Moderna Museet
Conversation with Julia Kristeva
Moderators: Carin Franzén & Cecilia Sjöholm

Saturday October, 15, Södertörn University

9.30-11.00 MB505
Keynote: Eivind Engebretsen, University of Oslo

11.00-11.15 Coffee/tea

11.15-12.45 Parallel sessions

D. MC216
Mary Marley Latham, The Maternal Sublime: Aesthetic Implications of Klein’s Object-Relations Theory
Hong-qian Zhang, Research on Kristeva’s About Chinese women – The Effect of Chinese Elements on Kristeva Scientific Ideology
Synnøve Myklestad, Julia Kristeva – Disturbing the Calculation of Education. Searching for “the Zero Degree of Humanity” through Questioning the Effective and the Affective in Education

E. MC219
Noëlle McAfee, “Let’s Make America Great Again”: Trump’s Adolescent Syndrome of Ideality and his many Paranoid-Schizoid Positions
Zehra Çiftci, Emancipatory Power of Language through Maternity: A Case of Saturday Mothers
Carol Mastrangelo Bové, Kristeva in America: Reimagining the Exceptional

F. MC221
Ruth Y. Jenkins & Katie Jenkins-Moses, Incarnating Art: Inscribing the Body
Ariane Lolita Willson, The Beautiful Grotesque and Other Glorified Horrors: A Study of the Abjection of Female Beauty in Modern Art
Tomasz Szczepanek, Lars von Trier’s Depression Trilogy – Deconstruction of the Logocentric Order

12.45-13.45 Lunch

13.45 – 15.15 Parallel sessions

G. MC216
James Donnelly, Psychoanalytic Insight and a Philosophy of Existence: A Meditation after Bion, Kristeva and Winnicott
Emilia Angelova, Kristeva and Interactive Vulnerability: Fantasy, Narcissism, and the Non-Discursive Relation
Geraldine Cuddihy, Performativity and Affect: A Reader’s Response to Julia Kristeva’s Essay on Abjection

H. MC219
Marius Crous, Abjection in Selected Post-Colonial Afrikaans Literary Texts
Zeynep Harputlu, Abject Bodies in Fiction by Charles Dickens and Arthur Morrison
Fabrizio Ciccone, Beckett’s Theater of Severed Heads

I. MC221
Panel: The Early Kristeva and the Chance of Semiotics
a) Darin Tenev, Semiotics as the Making of Models
b) Enyo Stoyanov, Process and Ruination in Revolution in the Poetic Language
c) Maria Kalinova, The Concept of “ideologeme” in Kristeva’s Semanalysis
d) Kamelia Spassova, Dual Codes: the Semiotic and the Symbolic in Lotman and Kristeva

15.15-15.30 Coffee/tea

15.30-16.30 Parallel sessions

J. MC216
Catharina K. Hellberg, Disruptive Semiotics: A Kristevan Reading of Thomas Hardy’s Fiction
Cecilia Annell, Nora, Dora & Chora

K. MC219
Athena Colman, “The Trace of Refusal in Existence”: Sartre’s Nihilation in Kristeva’s Intimate Revolt
Harrison Demas, An Incredulous Position: Belief, Death, and Melancholia in Kristevan Theory

L. MC221
(En français)
Pierre Johan Laffitte, Trois négativités ou Un point de voyance dans le reel : de la fonction d’idéal du moi de certains énoncés de J. Kristeva dans le champ intellectuel
Alain Delay, Une lettre d’amour de Julia Kristeva à Thérèse d’Avila

16.45- 17.45 MB505
Plenary session: Roundtable discussion on Kristeva’s Legacy:
Speakers: James Donnelly, USA, Per-Magnus Johansson, University of Gothenburg, Sweden, Maria Yassa, Stockholm, Sweden.

19.00 Conference dinner at Långholmen restaurant, only by invitation

Posted in Новини/News | Tagged , , , , , | 1 Comment

“Трусът” 41 години по-късно

bgarmia

Image | Posted on by | Tagged , , , | Leave a comment

Кому пречи теорията днес

2013_november

Литературната теория има бурна съдба по време на комунизма, съществуването й е съпроводено от избухването на дебати, оставили дълбоки следи в научния и културния ни живот. Да си спомним дебата около „Митът за Одисей“ на Тончо Жечев или дебата между Георги Герджиков и Мирослав Янакиев по повод на „Стилистиката и езиковото обучение”. Разменят се силни изрази и се призовават опасни идеологически арбитражи. Рисковано нещо са дебатите тогава, зад тях винаги се знае, че е вслушано едно невидимо ухо. И какво? Да ги обявим за мрачен аспект на мрачното минало? Но как? Водели са спорове и, оказва се, по-добре от днес. Върнете се към тези текстове, прочетете ги. Прост е изводът: там има ниво. И от двете страни. Има аргументи, ерудиция, логика, убеждение, мирогледна платформа, език. Научен език, културен език, език на образовани хора. И чак тогава патос и страст, много страст. Но страст, която знае, че е нищо, ако е лишена от мисъл и стил.

Така например полемиката между Георги Герджиков и Мирослав Янакиев се води, от една страна, за езиковедски въпроси, които засягат разбирането за фонемата и други структурни аспекти на езика, и, от друга, тя засяга едри теми, отнасящи се до социалната природа на езика, и до противопоставянето хуманизъм/антихуманизъм не като журналистическо клише, а като проблем, който разцепва философското мислене  от 1960-те насетне в един широк международен контекст. Критиката към Янакиев – във и извън полемиката с Герджиков – обикновено е към прибягването до статистически методи и машини за анализа на литературни произведения, до въвеждането на понятия и концепции от точните науки в апарата на хуманитаристиката, до разглеждането на сложни човешки образувания като машини. Всичко това е вярно – в „Стилистиката и езиковото обучение” Янакиев приема картезианското определение на „живия организъм” – но също и на „стадото” под знака на кибернетиката – като машини. У Янакиев това картезианство откровено е изтеглено както към английския сенсуализъм и Лок, така и към посткартезианските опити на Просвещението да се преодолее, както прави Ламетри в „Човекът-машина”,  дуализма на Декарт, като механизмът се превърне в основа за разбиране също и на духовното. Човекът Е машина, това Янакиев казва в прав текст. Всъщност полемиката на Герджиков изважда в интерпретацията си на Янакиев картезианския зев, който обаче се появява не като дуалистичен зев между материално и духовно, а като зев между две машини – наблюдаемата машина на езика и ненаблюдаемата машина на идиолекта, на приемащото и излъчващо говор устройство, наречено човек.  Опасението на Герджиков е, че „може би Янакиев ще постигне своя идеал именно в момента, когато види езика лишен от всичко човешко и превърнат в поток от нечленоразделни звуци, изучавани с чисто физически методи.” Иначе казано, зевът ще се запълни с цената на пълен отказ от членоразделното, смислоразличителното, човешкото.

Авангардният екстремизъм на Янакиев до голяма степен е останал недоразбран и непродължен (Никола Георгиев и Радосвет Коларов са много по-внимателни в артикулирането на идеите си, при все че и те непрестанно се оказват въвлечени в бурни спорове), докато работата на Герджиков има и днес солидно присъствие в българското езикознание. Проблемът ми в случая не се отнася до приносите или правотата на единия или другия, които, както е най-често, в едно може да са прави, а в друго – не, а до самото ниво на техния спор, което е гарантирано от споделяните от двамата принципи на теоретичното мислене. Тези принципи, от една страна, предполагат реален сблъсък на идеи, а не, за да цитирам Богдан Богданов тук, празно площадно шумене. От друга страна, те създават буферна зона между научното говорене и репресивната власт- крехка може би, но зона. Тъй като тази власт е впримчена в един парадокс – тя твърди, че е марксистка, а у Маркс има твърде много неща, които са й не по интелектуалната мяра – високото теоретично говорене и спрямо нея има смисъла, който във всички епохи е имало: на критика и проект за трансформация.

Критика, трансформация, проект: няма сериозна промяна без дълбоката работа на езика. По време на комунизма теоретичното мислене структурира поле на дебат, което позволява многогласие, хетерогенност, артикулиране на различни гледни точки. Питам се кому пречи теорията днес, когато свободата на многогласие и хетерогенност би трябвало да е норма, кому се зловиди това най-сериозно интелектуално наследство на българската хуманитаристика? Какво е това закъсняло отмъщение на шаячната интелигенция, от която се ужасява Цветан Стоянов? Защо на тази шаячна страна се явява Владимир Сабоурин, автор на блестящи литературно-теоретични изследвания, Ани Илков, който е сред малцината с разбиране за мостовете между хуманитарните и точните науки в съвременната епоха? Какви механизми са задействани, какво разбуди машината на тези непредизвестени страсти, този поток от нечленоразделни подвиквания, този флирт с популисткото видиотяване? Не ми се вижда спонтанна вече тази работа, колкото и въвлечените в нея да разбират или не разбират това. Истината навярно ще лъсне и то скоро; някой ще извлече кратковременни ползи; за всички ни ще останат трайните загуби.

Posted in Новини/News | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Нова книга на Радосвет Коларов Radosvet Kolarov’s New Book

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

13719707_10201998549442252_4640903091132705997_o

(For English, see below) Миглена Николчина. На предната линия на съвременните търсения. Рецензия за новоизлязлата книга на Радосвет Коларов. Елин-Пелин (София: Просвета, 2016).

(резюме) Коларов предлага иновативен прочит на един автор колкото класически, толкова и пренебрегван теоретически през последните десетилетия. Подходът му демонстрира познатото ни още от „Звук и смисъл“ майсторство да работи с всички регистри на художествения текст. Заедно с това, като проследява трансформативните ефекти на сетивно-материалните страни на художествената проза, Коларов по бележещ нови пътища начин отваря анализите си както към концептуалните „трансмодалности“ между философията и другите хуманитарни сфери, така и към културологичния ангажимент със социалното и политическото. Един прочит, който радикално преобразява клишираните представи за Елин Пелин.

Miglena Nikolchina. New Vistas for Theoretical Investigation A review of Radosvet Kolarov’s book Elin-Pelin (Sofia: Prosveta, 2016).

(abstract) The book presents a ground-breaking reading of a classical Bulgarian author who has been mostly neglected by theoreticians in recent decades. Kolarov’s approach…

View original post 72 more words

Posted in Новини/News | Leave a comment

ВСТРЕЧА: МЕРАБ МАМАРДАШВИЛИ — ЛУИ АЛЬТЮССЕР

000003

Мой текст е включен в това издание на за пръв път публикувани части от кореспонденцията между Мераб Мамардашвили и Луи Алтюсер.

В настоящем издании представлены ранее не публиковавшиеся фрагменты переписки двух философов, с именами которых неразрывно связан образ критической мысли 60-80-х годов XX века — Мераба Мамардашвили и Луи Альтюссера. Кроме переписки в книге также публикуется другой архивный материал — стенограмма обсуждения статьи Альтюссера «Историческая задача марксистской философии» в редакции журнала «Вопросы философии» (1968 г).

Содержание

  • К читателю
  • Мераб Мамардашвили — Луи Альтюссер. Из архива
    • Из переписки Мераба Мамардашвили и Луи Альтюссера (1968-1980)
    • Перепрочтение Маркса
  • Встреча: Post festum. Статьи
    • Анни Эпельбоэн
      Переписка Мераба Мамардашвили с Луи Альтюссером
    • Виктория Файбышенко
      Маркс без марксизма
      (Мераб Мамардашвили в 60-е годы)
    • Алексей Пименов
      Альтюссер и «русская идеология»
    • Миглена Николчина
      Превращенные формы и гетеротопическая омонимия: Альтюссер, Мамардашвили и проблема «человека»
Posted in Новини/News, Статии/Papers | Tagged , , | Leave a comment